4 дек. 2009 г., 17:02

Заглавие

696 0 0

                 Заглавие

                      ***

Вентилаторът безмилостно бучи -

не е прекъсвал вече с дни.

Дали и той е уморен

и претоварен като мен?

 

От белия екран пред мен

ме гледа стих неозаглавен

и недовършен, и без стил,

емоции различни приютил.

 

Безизразен и леко пожълтял,

стои пред мене лист поовехтял.

Заглавието от първия му ред

чака да го допълни стихоплет.

 

Във чашата припуква лед,

звук топъл и уютно мек,

след него идва миг безшумен

в следобеда, протяжно сънен.

 

И ето, че полека този ден

остава спомен приглушен

от недовършени творби

във мрака тихо да бучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...