4 дек. 2009 г., 17:02

Заглавие

702 0 0

                 Заглавие

                      ***

Вентилаторът безмилостно бучи -

не е прекъсвал вече с дни.

Дали и той е уморен

и претоварен като мен?

 

От белия екран пред мен

ме гледа стих неозаглавен

и недовършен, и без стил,

емоции различни приютил.

 

Безизразен и леко пожълтял,

стои пред мене лист поовехтял.

Заглавието от първия му ред

чака да го допълни стихоплет.

 

Във чашата припуква лед,

звук топъл и уютно мек,

след него идва миг безшумен

в следобеда, протяжно сънен.

 

И ето, че полека този ден

остава спомен приглушен

от недовършени творби

във мрака тихо да бучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...