4.12.2009 г., 17:02

Заглавие

700 0 0

                 Заглавие

                      ***

Вентилаторът безмилостно бучи -

не е прекъсвал вече с дни.

Дали и той е уморен

и претоварен като мен?

 

От белия екран пред мен

ме гледа стих неозаглавен

и недовършен, и без стил,

емоции различни приютил.

 

Безизразен и леко пожълтял,

стои пред мене лист поовехтял.

Заглавието от първия му ред

чака да го допълни стихоплет.

 

Във чашата припуква лед,

звук топъл и уютно мек,

след него идва миг безшумен

в следобеда, протяжно сънен.

 

И ето, че полека този ден

остава спомен приглушен

от недовършени творби

във мрака тихо да бучи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...