Заглавие
Заглавие
***
Вентилаторът безмилостно бучи -
не е прекъсвал вече с дни.
Дали и той е уморен
и претоварен като мен?
От белия екран пред мен
ме гледа стих неозаглавен
и недовършен, и без стил,
емоции различни приютил.
Безизразен и леко пожълтял,
стои пред мене лист поовехтял.
Заглавието от първия му ред
чака да го допълни стихоплет.
Във чашата припуква лед,
звук топъл и уютно мек,
след него идва миг безшумен
в следобеда, протяжно сънен.
И ето, че полека този ден
остава спомен приглушен
от недовършени творби
във мрака тихо да бучи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени