Заглавие

                      ***

Вентилаторът безмилостно бучи -

не е прекъсвал вече с дни.

Дали и той е уморен

и претоварен като мен?

От белия екран пред мен

ме гледа стих неозаглавен

и недовършен, и без стил,

емоции различни приютил.

Безизразен и леко пожълтял,

стои пред мене лист поовехтял.

Заглавието от първия му ред

чака да го допълни стихоплет.

Във чашата припуква лед,

звук топъл и уютно мек,

след него идва миг безшумен

в следобеда, протяжно сънен.

И ето, че полека този ден

остава спомен приглушен

от недовършени творби

във мрака тихо да бучи.