Заминава ми се.. Заминава ми се някъде..
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки,
през пръстите ми като живота ми разпилени..
И аз върху тях да съм на брега до вълните
на шезлонг и с капела, да отпивам мартини
И няма да плача по корабите в далечината
и няма да плача за мама, за мене си, няма...
Ще потърся някоя закътана и шумна таверна,
едно зейбекико сама на сцената ще изиграя.. ...