Заглавието предстои да бъде написано
Заминава ми се.. Заминава ми се някъде..
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки,
през пръстите ми като живота ми разпилени..
И аз върху тях да съм на брега до вълните
на шезлонг и с капела, да отпивам мартини
И няма да плача по корабите в далечината
и няма да плача за мама, за мене си, няма...
Ще потърся някоя закътана и шумна таверна,
едно зейбекико сама на сцената ще изиграя..
Ще хвърлям по оркестъра цветя и конфети,
Ще обърна маса една! И много чинии ще счупя!
После ще седна на своето място на стола,
задъхана ще съм, но със сигурност много щастлива.
... ще поръчам най-хубавата песен да изсвирят
на този Единствен, когото безумно обичам.
И макар привидно самотна в леглото си вечер,
ще се усмихвам на целият свят който в себе си имам.
И там в него ще заспя, а майка ми ще ме завие,
като по чудо даже баща ми ще ми се обади.
Ще имам голямо семейство, даже двама братя
а сълзите на морето в перлички ще се превърнат.
© Анахид Демирова All rights reserved.
Много ми е приятно, че ме подсети за тази моя мечта, Люси! Дай Боже да мога да открадна заглавието от последното ти. 
