mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
22 авг. 2016 г., 00:06  

Загуба 

  Поэзия » Философская
568 2 12

Самотата те смалява

в крехката си пустота

и дори когато дава,

взема с другата ръка!

 

Мислиш си, че в свят затворен

можеш да се приютиш –

но защо, с кого да спориш,

ако в себе си мълчиш?

 

Мислите ти онемяват,

думите ти са без глас,

чувствата ти оглушават,

губиш част от своя аз!

 

Самотата те смалява!

Помисли... какво остава?!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Светле! Поздрави!
  • Толкова вярно...
  • Лили, в най-скоро време предстои да я отворя, а пътят е истинско предизвикателство не само за мен! Но не се безпокоя, защото безсмъртните богове бдят над мен! Поздрави!
  • Остава да отворим вратата към ново начало, към някакъв път, живот...или ако няма такава да я нарисуваме, да я направим...
    Поздравления!
  • Благодаря, Анелия! Поздрави!
  • Попадение в десетката. Поздравления!
  • Има, Гаврил, Влади, благодаря ви за оценките и за това , че споделихте своите задълбочени и интересни размисли по темата! Поздрави!
  • Понякога ми се струва, че самотата се отнася с нас така, както ние се отнасяме с нея.
    Поздравления за творбата!
  • ... От друга страна самотата трябва да ни е приятел, инак няма разбиране... Пътуването на Земята няма да е приятно, ако сме непрекъснато в спор със самотата... Няма как. Поздрави... Много ми хареса.
  • Благодаря ви, Руми, Марина, Владимир! Поздрави!
  • Остава - да си намериш приятелче...!!!
  • Много точно казано! Поздравления за хубавият стих!
Предложения
: ??:??