Загуба

Поэзия » Философская

761 2 12

Самотата те смалява

в крехката си пустота

и дори когато дава,

взема с другата ръка!

Мислиш си, че в свят затворен

можеш да се приютиш –

но защо, с кого да спориш,

ако в себе си мълчиш?

Мислите ти онемяват,

думите ти са без глас,

чувствата ти оглушават,

губиш част от своя аз!

Самотата те смалява!

Помисли... какво остава?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Светле! Поздрави!

2016-08-25T10:46:29+03:00
contessa (Светла Асенова)

Толкова вярно...

2016-08-25T00:01:13+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Лили, в най-скоро време предстои да я отворя, а пътят е истинско предизвикателство не само за мен! Но не се безпокоя, защото безсмъртните богове бдят над мен! Поздрави!

2016-08-22T21:28:44+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Остава да отворим вратата към ново начало, към някакъв път, живот...или ако няма такава да я нарисуваме, да я направим...
Поздравления!

2016-08-22T20:39:30+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Анелия! Поздрави!

2016-08-22T19:33:47+03:00