Самотата те смалява
в крехката си пустота
и дори когато дава,
взема с другата ръка!
Мислиш си, че в свят затворен
можеш да се приютиш –
но защо, с кого да спориш,
ако в себе си мълчиш?
Мислите ти онемяват,
думите ти са без глас,
чувствата ти оглушават,
губиш част от своя аз!
Самотата те смалява!
Помисли... какво остава?!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Поздрави! 
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
