24 февр. 2017 г., 09:04

Загуба на време

455 0 1

„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.

Стоя и си мисля.

Сега е времето моите мисли да разлистя.

Няма да е смислено.

Безсмислено…

Точно както аз и ти…

Точно както чувството, което изпитвам -

Глъхнещо, но силно присвиващо.

И чета отново ред по ред, всяка моя дума,

И се пъна в точките.

И нещо ме присвива,

Да, вярно, мина време.

Знаеш как е – трябва време...

Колко време питам аз?

Видя ли пак се изгубих

 из пътя на мисълта.

Мисълта за теб.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...