24 февр. 2017 г., 09:04

Загуба на време

449 0 1

„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.

Стоя и си мисля.

Сега е времето моите мисли да разлистя.

Няма да е смислено.

Безсмислено…

Точно както аз и ти…

Точно както чувството, което изпитвам -

Глъхнещо, но силно присвиващо.

И чета отново ред по ред, всяка моя дума,

И се пъна в точките.

И нещо ме присвива,

Да, вярно, мина време.

Знаеш как е – трябва време...

Колко време питам аз?

Видя ли пак се изгубих

 из пътя на мисълта.

Мисълта за теб.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...