„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.

Стоя и си мисля.

Сега е времето моите мисли да разлистя.

Няма да е смислено.

Безсмислено…

Точно както аз и ти…

Точно както чувството, което изпитвам -

Глъхнещо, но силно присвиващо.

И чета отново ред по ред, всяка моя дума,

И се пъна в точките.

И нещо ме присвива,

Да, вярно, мина време.

Знаеш как е – трябва време...

Колко време питам аз?

Видя ли пак се изгубих

 из пътя на мисълта.

Мисълта за теб.”