„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.
Стоя и си мисля.
Сега е времето моите мисли да разлистя.
Няма да е смислено.
Безсмислено…
Точно както аз и ти…
Точно както чувството, което изпитвам -
Глъхнещо, но силно присвиващо.
И чета отново ред по ред, всяка моя дума,
И се пъна в точките.
И нещо ме присвива,
Да, вярно, мина време. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация