24.02.2017 г., 9:04

Загуба на време

453 0 1

„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.

Стоя и си мисля.

Сега е времето моите мисли да разлистя.

Няма да е смислено.

Безсмислено…

Точно както аз и ти…

Точно както чувството, което изпитвам -

Глъхнещо, но силно присвиващо.

И чета отново ред по ред, всяка моя дума,

И се пъна в точките.

И нещо ме присвива,

Да, вярно, мина време.

Знаеш как е – трябва време...

Колко време питам аз?

Видя ли пак се изгубих

 из пътя на мисълта.

Мисълта за теб.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...