„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.
Стоя и си мисля.
Сега е времето моите мисли да разлистя.
Няма да е смислено.
Безсмислено…
Точно както аз и ти…
Точно както чувството, което изпитвам -
Глъхнещо, но силно присвиващо.
И чета отново ред по ред, всяка моя дума,
И се пъна в точките.
И нещо ме присвива,
Да, вярно, мина време.
Знаеш как е – трябва време...
Колко време питам аз?
Видя ли пак се изгубих
из пътя на мисълта.
Мисълта за теб.”
© Габриела All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
