„Часът е 22:02, датата – 27.01.2017.
Стоя и си мисля.
Сега е времето моите мисли да разлистя.
Няма да е смислено.
Безсмислено…
Точно както аз и ти…
Точно както чувството, което изпитвам -
Глъхнещо, но силно присвиващо.
И чета отново ред по ред, всяка моя дума,
И се пъна в точките.
И нещо ме присвива,
Да, вярно, мина време.
Знаеш как е – трябва време...
Колко време питам аз?
Видя ли пак се изгубих
из пътя на мисълта.
Мисълта за теб.”
© Габриела All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
