23 сент. 2016 г., 17:07

Загубих

472 0 2

Уморих се от безсънни нощи.

Уморих се от мой си войни.

Уморих се да си защитавам 

сам мечтите...

Уморих се от всичките лъжи.

И ето загубих своето спокойствие!

Загубих свойте мечти...

Загубих всякакво достойнство.

Да бъда себе си дори.

А как мечтаех за любов...

И как мечтаех да сме двама.

Да бъдем вечни в любовта.

Да бъдем двама неразделни.

Проклинам себе си, че съгреших,

И в таз фалшивост, че повярвах.

Проклинам се, че ти простих.

От крива обич сърцето си раних.

Сега съм сам и страдам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви момичета че съпреживяхте с мен!До нови!!!Ел,Силви!!!
  • Горе главата,слънце ще грейне и на твоята врата,тъжен стих,съпреживях!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....