23 sept 2016, 17:07

Загубих

  Poesía
473 0 2

Уморих се от безсънни нощи.

Уморих се от мой си войни.

Уморих се да си защитавам 

сам мечтите...

Уморих се от всичките лъжи.

И ето загубих своето спокойствие!

Загубих свойте мечти...

Загубих всякакво достойнство.

Да бъда себе си дори.

А как мечтаех за любов...

И как мечтаех да сме двама.

Да бъдем вечни в любовта.

Да бъдем двама неразделни.

Проклинам себе си, че съгреших,

И в таз фалшивост, че повярвах.

Проклинам се, че ти простих.

От крива обич сърцето си раних.

Сега съм сам и страдам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета че съпреживяхте с мен!До нови!!!Ел,Силви!!!
  • Горе главата,слънце ще грейне и на твоята врата,тъжен стих,съпреживях!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...