23.09.2016 г., 17:07

Загубих

474 0 2

Уморих се от безсънни нощи.

Уморих се от мой си войни.

Уморих се да си защитавам 

сам мечтите...

Уморих се от всичките лъжи.

И ето загубих своето спокойствие!

Загубих свойте мечти...

Загубих всякакво достойнство.

Да бъда себе си дори.

А как мечтаех за любов...

И как мечтаех да сме двама.

Да бъдем вечни в любовта.

Да бъдем двама неразделни.

Проклинам себе си, че съгреших,

И в таз фалшивост, че повярвах.

Проклинам се, че ти простих.

От крива обич сърцето си раних.

Сега съм сам и страдам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета че съпреживяхте с мен!До нови!!!Ел,Силви!!!
  • Горе главата,слънце ще грейне и на твоята врата,тъжен стих,съпреживях!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...