Загубих детелината с четири листа...

Имах всичко онова,

за което всяка жена е мечтала,

дом, семейство, съпруг и деца,

но досега не бях го проумяла...

А търсих щастието си другаде,

в други очи и в други легла,

не седях покорно вкъщи като съпругите,

все някъде на път аз бях...

Пораснаха децата, а не забелязвах,

те имаха майка - но само формално,

със съпруга ми насаме рядко оставах,

беше ми скучно,  а и все закъснявах...

Не живеех вкъщи, а само преспивах,

често не се случваше дори и това,

семейството си много рядко виждах,

толкова време напразно пропилях...

Когато съпругът ми от мен имаше нужда,

обръщах се на другата страна,

с най-близките си се държах най-чуждо

и без причина на децата си крещях...

Сега от мен той с децата замина

и мразят ме, че щастието ни погубих,

просто бях намерила четирилистна детелина,

подходих нехайно и я загубих...

01.08.2011