5 дек. 2011 г., 15:21

Загубих детелината с четири листа...

818 0 1

Загубих детелината с четири листа...

 

Имах всичко онова,

за което всяка жена е мечтала,

дом, семейство, съпруг и деца,

но досега не бях го проумяла...

 

А търсих щастието си другаде,

в други очи и в други легла,

не седях покорно вкъщи като съпругите,

все някъде на път аз бях...

 

Пораснаха децата, а не забелязвах,

те имаха майка - но само формално,

със съпруга ми насаме рядко оставах,

беше ми скучно,  а и все закъснявах...

 

Не живеех вкъщи, а само преспивах,

често не се случваше дори и това,

семейството си много рядко виждах,

толкова време напразно пропилях...

 

Когато съпругът ми от мен имаше нужда,

обръщах се на другата страна,

с най-близките си се държах най-чуждо

и без причина на децата си крещях...

 

Сега от мен той с децата замина

и мразят ме, че щастието ни погубих,

просто бях намерила четирилистна детелина,

подходих нехайно и я загубих...

 

01.08.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек винаги трябва да цени това, което има до себе си и най-вече да съумее да го съхрани!Иначе живота ни губи своя смисъл!Тъжна творба, която носи голяма истина в себе си.В много от днешните семейства тази картина е реалност-за жалост.Творбата ти ме докосна по някакъв начин!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...