5.12.2011 г., 15:21

Загубих детелината с четири листа...

812 0 1

Загубих детелината с четири листа...

 

Имах всичко онова,

за което всяка жена е мечтала,

дом, семейство, съпруг и деца,

но досега не бях го проумяла...

 

А търсих щастието си другаде,

в други очи и в други легла,

не седях покорно вкъщи като съпругите,

все някъде на път аз бях...

 

Пораснаха децата, а не забелязвах,

те имаха майка - но само формално,

със съпруга ми насаме рядко оставах,

беше ми скучно,  а и все закъснявах...

 

Не живеех вкъщи, а само преспивах,

често не се случваше дори и това,

семейството си много рядко виждах,

толкова време напразно пропилях...

 

Когато съпругът ми от мен имаше нужда,

обръщах се на другата страна,

с най-близките си се държах най-чуждо

и без причина на децата си крещях...

 

Сега от мен той с децата замина

и мразят ме, че щастието ни погубих,

просто бях намерила четирилистна детелина,

подходих нехайно и я загубих...

 

01.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек винаги трябва да цени това, което има до себе си и най-вече да съумее да го съхрани!Иначе живота ни губи своя смисъл!Тъжна творба, която носи голяма истина в себе си.В много от днешните семейства тази картина е реалност-за жалост.Творбата ти ме докосна по някакъв начин!Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...