Dec 5, 2011, 3:21 PM

Загубих детелината с четири листа...

  Poetry » Love
815 0 1

Загубих детелината с четири листа...

 

Имах всичко онова,

за което всяка жена е мечтала,

дом, семейство, съпруг и деца,

но досега не бях го проумяла...

 

А търсих щастието си другаде,

в други очи и в други легла,

не седях покорно вкъщи като съпругите,

все някъде на път аз бях...

 

Пораснаха децата, а не забелязвах,

те имаха майка - но само формално,

със съпруга ми насаме рядко оставах,

беше ми скучно,  а и все закъснявах...

 

Не живеех вкъщи, а само преспивах,

често не се случваше дори и това,

семейството си много рядко виждах,

толкова време напразно пропилях...

 

Когато съпругът ми от мен имаше нужда,

обръщах се на другата страна,

с най-близките си се държах най-чуждо

и без причина на децата си крещях...

 

Сега от мен той с децата замина

и мразят ме, че щастието ни погубих,

просто бях намерила четирилистна детелина,

подходих нехайно и я загубих...

 

01.08.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек винаги трябва да цени това, което има до себе си и най-вече да съумее да го съхрани!Иначе живота ни губи своя смисъл!Тъжна творба, която носи голяма истина в себе си.В много от днешните семейства тази картина е реалност-за жалост.Творбата ти ме докосна по някакъв начин!Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...