Загубих ли те?!
Загубих ли те?!
Докато във себе си се суетя?
Загубих ли надеждите,
мечтите си лудешки?
Загубих ли крилете, с които
се научих да летя
и в мислите ти вмъквах се,
почти и безпогрешно?!
Загубих ли те?!
Не! И по-добре не питай!
Сега си сигурен,
че повече боли!
От вчера, и от днес,
дори от ...утре,
когато пак ще търся
себе си във ...теб.
И ...в онзи ъгъл на сърцето,
в който ме прикри.
Загубих ли те?!
Може би не съм.
Но как да разбера,
сама се чудя?
(А някога ми сваляше
звезди...)
Притихвам, в себе си -
все още ще те търся.
Дори да те загубя
в суетата си, отново.
Тогава ще съм сигурна,
- ще те намеря,
в кауза, която не дотам
загубена е още!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
