14 окт. 2004 г., 01:42

Загубих Те

1.8K 0 1

ЗАГУБИХ ТЕ

 

"Загубил всичко-не загубвай себе си"

бе казал някога поета.

Загубих теб-загубих себе си

ти бе за мене всичко в таз планета.

 

Едва ли пак ще те открия-

това не би, ти, позволила.

Но спомена за тебе ази крия

в сърцето си, в сърцето, мила.

 

Не ми обръщай гръб отново

погледни ме пак за миг поне

и в очите ми кажи сурово:

Обичаш ли ме или не!

 

И ако случайно кажеш първото

ще те целуна и ще продължа.

Така ще знам че най-прекрасното

загубил съм, но не ще заслужа.

 

06 Юли 2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...