Стоя над масата самотна за пореден път…
и спомням си за тебе отново и отново…
Думите ти страшни ехтят все още в мен:
Не те обичам вече, върви си, остави ме…
Защо? Къде сгреших? Така и не разбрах…
Не разбрах и как изчезна всичко между нас…
В един случаен ден ти се появи
и миг след това разбрах, че ти си мъжът за мен.
Помниш ли разходките ни, първата целувка,
нашата пейка, фонтанчето… и всички Наши места…
Едва ли ще ги забравиш…
Всичко беше идеално до един ден, когато… ...