Загубих те
Когато слънцето целува хоризонта,
когато птиците със здрача замълчат
и луната щом засвети непреклонна,
тогава аз откривам своя път.
Разбирам, че умира всичко свято,
умира то преди да се роди.
И краят му настъпва като лято,
но лято без начало, без лъчи.
И между нас остава неразбрана
мечтата, що се сбъдна за момент.
Но после бързо скри се - и в замяна
след себе си остави само мен.
Ти тръгна си със нея и във бързото
аз не почувствах тръпката, съня.
Изтече като пясък между пръстите,
преди да мога да те върна за мига.
Осъмвам във света на пустотата,
гърдите ми да дишат веч ще спрат,
щом слънцето разлюби хоризонта
и птиците престанат да мълчат.
когато птиците със здрача замълчат
и луната щом засвети непреклонна,
тогава аз откривам своя път.
Разбирам, че умира всичко свято,
умира то преди да се роди.
И краят му настъпва като лято,
но лято без начало, без лъчи.
И между нас остава неразбрана
мечтата, що се сбъдна за момент.
Но после бързо скри се - и в замяна
след себе си остави само мен.
Ти тръгна си със нея и във бързото
аз не почувствах тръпката, съня.
Изтече като пясък между пръстите,
преди да мога да те върна за мига.
Осъмвам във света на пустотата,
гърдите ми да дишат веч ще спрат,
щом слънцето разлюби хоризонта
и птиците престанат да мълчат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Любенова Все права защищены
