10 февр. 2010 г., 13:37

Захарен памук

753 0 6

Болят ли болките на друг

Нима съм захарен памук

В лунапарка въртележка

В нечие сърце болежка

Обич ли е обичта на друг

Душата разорана с плуг

И не едно сърце ръждясало

Друго от тревоги втасало

Топли ли усмивката на друг

Метална правена на струг

Другият дали е друг

Топя се като захарен памук

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога една чужда болка боли повече от своята, поне за мен е така...хубаво послание, поздрав!
  • Да ЛУНИЧКЕ, за съжаление е така свикнали са да е студено в душите им.Човеци -маси пълно на всякъде.Радвамсе, че съм тук при чувствените хора!!!
  • Нали знаеш, Любо, на чужд гръб и сто тояги са малко. Хората обичат да дават безплатни съвети и поучения, но те изоставят, когато ти е необходима подкрепа и идват при теб,само когато им трябва нещо.Отвръщат се настрани, когато на земята е паднал старец, когато бездомник спи на пейката, а студа си играе на смърт с душата му...
    Помня от часовете по философия и психология - Das Man или човекът-маса, който никога не би видял болката на другия до него, защото е прекалено улисан да го имитира...
  • Топлинка СЕЛВЕР,благодаря
    исках да ви провокирам ,ама явно не успях .Разбирасе ,че болят иначе нямаше да сме Човеци.Но да не забравяме ,че много са загубили човешкото в себе си....метална целувка топли ли ....... ???
  • привет принцесо ИВОН. И на теб ВОДОЛЕЙЧЕ разбирасе че е така ,
    Топя се като захарен памук........

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...