10.02.2010 г., 13:37

Захарен памук

748 0 6

Болят ли болките на друг

Нима съм захарен памук

В лунапарка въртележка

В нечие сърце болежка

Обич ли е обичта на друг

Душата разорана с плуг

И не едно сърце ръждясало

Друго от тревоги втасало

Топли ли усмивката на друг

Метална правена на струг

Другият дали е друг

Топя се като захарен памук

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога една чужда болка боли повече от своята, поне за мен е така...хубаво послание, поздрав!
  • Да ЛУНИЧКЕ, за съжаление е така свикнали са да е студено в душите им.Човеци -маси пълно на всякъде.Радвамсе, че съм тук при чувствените хора!!!
  • Нали знаеш, Любо, на чужд гръб и сто тояги са малко. Хората обичат да дават безплатни съвети и поучения, но те изоставят, когато ти е необходима подкрепа и идват при теб,само когато им трябва нещо.Отвръщат се настрани, когато на земята е паднал старец, когато бездомник спи на пейката, а студа си играе на смърт с душата му...
    Помня от часовете по философия и психология - Das Man или човекът-маса, който никога не би видял болката на другия до него, защото е прекалено улисан да го имитира...
  • Топлинка СЕЛВЕР,благодаря
    исках да ви провокирам ,ама явно не успях .Разбирасе ,че болят иначе нямаше да сме Човеци.Но да не забравяме ,че много са загубили човешкото в себе си....метална целувка топли ли ....... ???
  • привет принцесо ИВОН. И на теб ВОДОЛЕЙЧЕ разбирасе че е така ,
    Топя се като захарен памук........

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...