10 feb 2010, 13:37

Захарен памук

  Poesía
760 0 6

Болят ли болките на друг

Нима съм захарен памук

В лунапарка въртележка

В нечие сърце болежка

Обич ли е обичта на друг

Душата разорана с плуг

И не едно сърце ръждясало

Друго от тревоги втасало

Топли ли усмивката на друг

Метална правена на струг

Другият дали е друг

Топя се като захарен памук

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога една чужда болка боли повече от своята, поне за мен е така...хубаво послание, поздрав!
  • Да ЛУНИЧКЕ, за съжаление е така свикнали са да е студено в душите им.Човеци -маси пълно на всякъде.Радвамсе, че съм тук при чувствените хора!!!
  • Нали знаеш, Любо, на чужд гръб и сто тояги са малко. Хората обичат да дават безплатни съвети и поучения, но те изоставят, когато ти е необходима подкрепа и идват при теб,само когато им трябва нещо.Отвръщат се настрани, когато на земята е паднал старец, когато бездомник спи на пейката, а студа си играе на смърт с душата му...
    Помня от часовете по философия и психология - Das Man или човекът-маса, който никога не би видял болката на другия до него, защото е прекалено улисан да го имитира...
  • Топлинка СЕЛВЕР,благодаря
    исках да ви провокирам ,ама явно не успях .Разбирасе ,че болят иначе нямаше да сме Човеци.Но да не забравяме ,че много са загубили човешкото в себе си....метална целувка топли ли ....... ???
  • привет принцесо ИВОН. И на теб ВОДОЛЕЙЧЕ разбирасе че е така ,
    Топя се като захарен памук........

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....