25 дек. 2015 г., 16:55

Захарни усмивки

773 0 7

Захарни усмивки

 

Харесвате само захарни усмивки

и от тотото да печелите награда.

Но не Ви пука за горчивите напивки

на живота, който убива без пощада.

 

Тъй е! Любувайте се на светлите неща!

Че инак истината е тежка!

Какво Ви дреме за заритите в пръстта?

Дай да не гледаме и да го обърнем на смешка…

 

Нека пием, ядем и с*рем!

Чуждата болка не е важна за нас.

Нека тъпеем, блеем и е*ем!

И тоя стих защо ли го пиша за Вас?

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все си мислех, че поезията трябва да има поне капка красота в себе си. Всъщност - поне да звучи като такава. За съжаление, написаното по-горе е далеч от нея! Пожелавам по-малко творчески напъни през новата година! Поздрав!
  • Благодаря ти, Еве. Добре дошла обратно. Тези, които не сте гадни, ставате все по-малко...
  • Хареса ми като послание, но този негативизъм не е полезен за самия теб. Има много неща, които си заслужават да бъдат обичани. Нужно е да приемем света такъв какъвто е, пък дори и да е гаден. А пък и не всички са гадни, нали?
  • Никой не харесва лошото... Всеки иска щастие... Има много нещастие по света, но никой няма силата да понесе вината за всичкото... А доброто се прави с малки стъпки и определено не с отправяне на голо обвинение, защото то до нищо не води... Защо някой ще иска да се бори за добро, ако не изпитва любов към човека. У всеки човек има добро! Мен ме е грижа за болката. Но и от голата грижа голяма полза няма, трябват и действия. С любов се постига любов, с омраза се постига омраза... Харесвам някои неща на този автор, от прозата, но ето тук остро личи това, което винаги ми е липсвало в текстовете му - има отрицателно чувство, но не присъства любовта към нещото, което иска да бъде опазено... Това би ми се искало да видя. Иначе срещу какво и защо се бори изобщо... Извинявам се, ако коментарът ми е прекалено дълъг. Просто почувствах нужда да напиша тези неща. Поздрави.
  • Чудя се що за хора въобще ще обърнат внимание на стихотворение със заглавие "Захарни усмивки". Как може въобще да Ви привлече нещо толкова изкуствено и блудкаво, и сладникаво?! Радвам се, че си доказах много неща с тази провокация. Бъдете здрави и все така тъпи. Гнус ме е от Вас и ми е жал за Вас. Дано Спасителя Ви да не е умрял, за да отвръщате поглед от човешките страдания. Весели гуляи?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...