25.12.2015 г., 16:55

Захарни усмивки

771 0 7

Захарни усмивки

 

Харесвате само захарни усмивки

и от тотото да печелите награда.

Но не Ви пука за горчивите напивки

на живота, който убива без пощада.

 

Тъй е! Любувайте се на светлите неща!

Че инак истината е тежка!

Какво Ви дреме за заритите в пръстта?

Дай да не гледаме и да го обърнем на смешка…

 

Нека пием, ядем и с*рем!

Чуждата болка не е важна за нас.

Нека тъпеем, блеем и е*ем!

И тоя стих защо ли го пиша за Вас?

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все си мислех, че поезията трябва да има поне капка красота в себе си. Всъщност - поне да звучи като такава. За съжаление, написаното по-горе е далеч от нея! Пожелавам по-малко творчески напъни през новата година! Поздрав!
  • Благодаря ти, Еве. Добре дошла обратно. Тези, които не сте гадни, ставате все по-малко...
  • Хареса ми като послание, но този негативизъм не е полезен за самия теб. Има много неща, които си заслужават да бъдат обичани. Нужно е да приемем света такъв какъвто е, пък дори и да е гаден. А пък и не всички са гадни, нали?
  • Никой не харесва лошото... Всеки иска щастие... Има много нещастие по света, но никой няма силата да понесе вината за всичкото... А доброто се прави с малки стъпки и определено не с отправяне на голо обвинение, защото то до нищо не води... Защо някой ще иска да се бори за добро, ако не изпитва любов към човека. У всеки човек има добро! Мен ме е грижа за болката. Но и от голата грижа голяма полза няма, трябват и действия. С любов се постига любов, с омраза се постига омраза... Харесвам някои неща на този автор, от прозата, но ето тук остро личи това, което винаги ми е липсвало в текстовете му - има отрицателно чувство, но не присъства любовта към нещото, което иска да бъде опазено... Това би ми се искало да видя. Иначе срещу какво и защо се бори изобщо... Извинявам се, ако коментарът ми е прекалено дълъг. Просто почувствах нужда да напиша тези неща. Поздрави.
  • Чудя се що за хора въобще ще обърнат внимание на стихотворение със заглавие "Захарни усмивки". Как може въобще да Ви привлече нещо толкова изкуствено и блудкаво, и сладникаво?! Радвам се, че си доказах много неща с тази провокация. Бъдете здрави и все така тъпи. Гнус ме е от Вас и ми е жал за Вас. Дано Спасителя Ви да не е умрял, за да отвръщате поглед от човешките страдания. Весели гуляи?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...