29 июл. 2005 г., 21:30

Захвърлено сърце 

  Поэзия
1579 0 4

Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.

Отблъсната от всичко живо,
стоя там- в далечината,
а сърцето бие диво,
подритвано от ударите на съдбата.

Стаено в онази прашна стая,
отхвърлено от хорските очи,
чезне тихо, та нали накрая
ще открие нови,непонятни висоти?!

Покварено от болка и омраза,
загива то оплетено в лъжи,
господар му бе, а го наказа,
виновно е, че от любов по теб гори!

© Дари Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??