Jul 29, 2005, 9:30 PM

Захвърлено сърце 

  Poetry
1429 0 4

Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.

Отблъсната от всичко живо,
стоя там- в далечината,
а сърцето бие диво,
подритвано от ударите на съдбата.

Стаено в онази прашна стая,
отхвърлено от хорските очи,
чезне тихо, та нали накрая
ще открие нови,непонятни висоти?!

Покварено от болка и омраза,
загива то оплетено в лъжи,
господар му бе, а го наказа,
виновно е, че от любов по теб гори!

© Дари All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??