Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.
Отблъсната от всичко живо,
стоя там- в далечината,
а сърцето бие диво,
подритвано от ударите на съдбата.
Стаено в онази прашна стая,
отхвърлено от хорските очи,
чезне тихо, та нали накрая
ще открие нови,непонятни висоти?!
Покварено от болка и омраза,
загива то оплетено в лъжи,
господар му бе, а го наказа,
виновно е, че от любов по теб гори!
© Дари All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
