Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.
Отблъсната от всичко живо,
стоя там- в далечината,
а сърцето бие диво,
подритвано от ударите на съдбата.
Стаено в онази прашна стая,
отхвърлено от хорските очи,
чезне тихо, та нали накрая
ще открие нови,непонятни висоти?! ...