29.07.2005 г., 21:30 ч.

Захвърлено сърце 

  Поезия
1425 0 4

Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.

Отблъсната от всичко живо,
стоя там- в далечината,
а сърцето бие диво,
подритвано от ударите на съдбата.

Стаено в онази прашна стая,
отхвърлено от хорските очи,
чезне тихо, та нали накрая
ще открие нови,непонятни висоти?!

Покварено от болка и омраза,
загива то оплетено в лъжи,
господар му бе, а го наказа,
виновно е, че от любов по теб гори!

© Дари Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??