Зайче и мишле
Малка къща сред полето,
минало оттам мишлето,
гледа - къщата добра
със прозорче и врата.
Може в нея да се презимува,
вятър няма да върлува.
Кой ли с тази къща разполага?! -
трябва да се разбере веднага!
Тъй помислило мишлето
и почеса си нослето.
На минутата почука
и попита: - Кой живее тука?
Моля ви, отговорете,
бързичко, не се бавете!
Хлопна външната врата
и показа Зайо рошава глава.
Гледа удивено и се чуди,
кой си позволи да го събуди?!
Каза с леко дрезгав глас:
- Аз съм зайченцето Спас.
- А пък аз съм миш Гризан,
весел съм и винаги засмян.
- Тази къща доста е голяма,
можем в нея да сме двама.
Ще се трудим ний безспир,
ще живеем дружно, в мир.
Ще направим вън градина,
зеле, моркови, спанак ще има,
а домът ни ще блести от чистота,
с вкусни гозби ще те нагостя.
Тъй бърборило мишлето,
радостно ги гледало небето.
Зайо се усмихна и изрече:
- Да живея сам ми омръзна вече.
И врата широко той отвори,
миш покани без да спори.
Заживели дружно те
в малка къща сред поле.
© Галя Николова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви Джейн и Петя! Радвам се, че все пак някой ми е обърнал внимание. Поздравчета и от мен!
-
Свежо и чудесно поднесено!
Усмихнати поздравчета!
-
Много интересно поднесено!
Браво Фабиана!
Малцина могат да пишат увлекателни детски стихове - приказки, ти си се справила отлично!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и несамо за децата...