Зайче и мишле
Малка къща сред полето,
минало оттам мишлето,
гледа - къщата добра
със прозорче и врата.
Може в нея да се презимува,
вятър няма да върлува.
Кой ли с тази къща разполага?! -
трябва да се разбере веднага!
Тъй помислило мишлето
и почеса си нослето.
На минутата почука
и попита: - Кой живее тука?
Моля ви, отговорете,
бързичко, не се бавете!
Хлопна външната врата
и показа Зайо рошава глава.
Гледа удивено и се чуди,
кой си позволи да го събуди?!
Каза с леко дрезгав глас:
- Аз съм зайченцето Спас.
- А пък аз съм миш Гризан,
весел съм и винаги засмян.
- Тази къща доста е голяма,
можем в нея да сме двама.
Ще се трудим ний безспир,
ще живеем дружно, в мир.
Ще направим вън градина,
зеле, моркови, спанак ще има,
а домът ни ще блести от чистота,
с вкусни гозби ще те нагостя.
Тъй бърборило мишлето,
радостно ги гледало небето.
Зайо се усмихна и изрече:
- Да живея сам ми омръзна вече.
И врата широко той отвори,
миш покани без да спори.
Заживели дружно те
в малка къща сред поле.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
