Седна Зайо Дългоухи,
песничка да съчинява.
Пише ноти, пише думи,
ала песента не става.
Че по стройно петолиние
моркови е наредил.
И под морковени ноти
думи зелки той е скрил.
Грабна Зайо Дългоухи
шарения си тромпет.
И засвири „Зеле, морков...”
Още свири, все напет.
© Веселка Василева Все права защищены
благодаря Ви.... усмивки и от мен