13 сент. 2014 г., 22:34

Закана 

  Поэзия » Гражданская
270 0 4

Живея аз в квартал "Надежда",

но няма признаци изглежда,

че моят край ще се оправи

и кривиците да изправи.

 

Замръквам и осъмвам вече

със болки в гърлото, човече!

Без глас останах да говоря

и най-накрая ще го сторя.

 

Ще го направя. Заслужава!

Напускам своята държава.

На път съм вече за чужбина.

Готов съм, Боже, да замина.

 

И хляба там да си изкарвам,

и доход твърд да си докарвам.

Защото милата Родина

по пътя с мене се размина...

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и оценките!
    Радвам се, че харесахте написаното!Сърдечни поздрави от мен и
    хубав ден!!
  • Много тежко ми стана- спомних си баща си, който живееше в Надежда, но стегна багажа, замина и не съм го виждала вече 7-8 години...согурно не е случайно, че се спрях на хубавото ти стихотворение...Съдба!
  • Почакай да минат изборите, Никола!
    Може пък нещо, но едва ли?
    Поздравявям те специално за хубавия стих!Творбата ти е много истинска и добре сътворена! Поздрав!
  • Трябва да изгледам майка си.... И затова още стоя тук.
Предложения
: ??:??