13.09.2014 г., 22:34

Закана

393 0 4

Живея аз в квартал "Надежда",

но няма признаци изглежда,

че моят край ще се оправи

и кривиците да изправи.

 

Замръквам и осъмвам вече

със болки в гърлото, човече!

Без глас останах да говоря

и най-накрая ще го сторя.

 

Ще го направя. Заслужава!

Напускам своята държава.

На път съм вече за чужбина.

Готов съм, Боже, да замина.

 

И хляба там да си изкарвам,

и доход твърд да си докарвам.

Защото милата Родина

по пътя с мене се размина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и оценките!
    Радвам се, че харесахте написаното!Сърдечни поздрави от мен и
    хубав ден!!
  • Много тежко ми стана- спомних си баща си, който живееше в Надежда, но стегна багажа, замина и не съм го виждала вече 7-8 години...согурно не е случайно, че се спрях на хубавото ти стихотворение...Съдба!
  • Почакай да минат изборите, Никола!
    Може пък нещо, но едва ли?
    Поздравявям те специално за хубавия стих!Творбата ти е много истинска и добре сътворена! Поздрав!
  • Трябва да изгледам майка си.... И затова още стоя тук.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...