Живея аз в квартал "Надежда",
но няма признаци изглежда,
че моят край ще се оправи
и кривиците да изправи.
Замръквам и осъмвам вече
със болки в гърлото, човече!
Без глас останах да говоря
и най-накрая ще го сторя.
Ще го направя. Заслужава!
Напускам своята държава.
На път съм вече за чужбина.
Готов съм, Боже, да замина.
И хляба там да си изкарвам,
и доход твърд да си докарвам.
Защото милата Родина
по пътя с мене се размина...
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
