Закана

13 sept 2014, 22:34

Poesía » Civil

261 0 4

Живея аз в квартал "Надежда",

но няма признаци изглежда,

че моят край ще се оправи

и кривиците да изправи.

Замръквам и осъмвам вече

със болки в гърлото, човече!

Без глас останах да говоря

и най-накрая ще го сторя.

Ще го направя. Заслужава!

Напускам своята държава.

На път съм вече за чужбина.

Готов съм, Боже, да замина.

И хляба там да си изкарвам,

и доход твърд да си докарвам.

Защото милата Родина

по пътя с мене се размина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2014-09-16T08:31:04+03:00

Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и оценките!
Радвам се, че харесахте написаното!Сърдечни поздрави от мен и
хубав ден!!
poem_lady (Фери)

2014-09-15T22:41:10+03:00

Много тежко ми стана- спомних си баща си, който живееше в Надежда, но стегна багажа, замина и не съм го виждала вече 7-8 години...согурно не е случайно, че се спрях на хубавото ти стихотворение...Съдба!
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-14T18:39:19+03:00

Почакай да минат изборите, Никола!
Може пък нещо, но едва ли?
Поздравявям те специално за хубавия стих!Творбата ти е много истинска и добре сътворена! Поздрав!
stivi797 (Стефан Янев)

2014-09-14T01:25:38+03:00

Трябва да изгледам майка си.... И затова още стоя тук.