9 июл. 2007 г., 10:00

Заклето 

  Поэзия
681 0 7
 

Заливаш ме! На пресекулки дишам.
А думите замират недовършени.
Мигът приема щриха недвусмислен,
с цвета на твоите очи го нарисувах.

Объркваш ме... и толкова е хубаво.
Спасение във хаоса намирам.
Не зная как, но ти ще ме научиш.
Душата си да чувам и обичам...

© Радостина Марчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??