Заливаш ме! На пресекулки дишам.
А думите замират недовършени.
Мигът приема щриха недвусмислен,
с цвета на твоите очи го нарисувах.
Объркваш ме... и толкова е хубаво.
Спасение във хаоса намирам.
Не зная как, но ти ще ме научиш.
Душата си да чувам и обичам...
© Радостина Марчева All rights reserved.