6 апр. 2024 г., 11:27

Заключен профил

434 2 4

Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.

 

А може виртуалният апаш
съкровища в рими да събира. 
С нови техники ала абордаж
страницата с лекота блокира. 

 

Потънала съм цялата в нега.
Като удавник съм извън борда!
Без приятели, тихата стена, 
марширувам гола, ала горда.

 

Дрогирани сме от чата в нета,
докъде ли всеки ще докрета?


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Таня. Интернет ни погълна реалните човешки взаимоотношения и станахме зависими.
  • Всички сме като дрогирани в нета!
  • Младен, всеки човек има гордост. Дали я показва и граничи с високомерие или е по-плах, но отстоява на принципите си, има я. Не мога да си представя личност без гордост, наистина би бил кораб без мачта. Дали е сатанинско качество.. . лично аз не я приемам като такава.
    В конкретния случай чрез гордостта изказвам несъгласието си с действителността и конкретния случай. Независимо дали сме щастливи или нещастни, пак можем да бъдем горди!
    Благодаря за хубавите думи, Младен!
  • "Потънала съм цялата в нега.
    Като удавник съм извън борда!
    Без приятели, тихата стена,
    марширувам гола, ала горда."

    Колко хубаво си го казала, Кремена. Поздравление!

    Стихът ти е актуален, но може би острието на въздействието му се крие в цитирания куплет.
    Привикнали сме към констатацията, че гордоста е сатанинско качество.
    Но лично аз си мисля, че човек без гордост е като кораб без мачта!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...