6 abr 2024, 11:27

Заключен профил

  Poesía
432 2 4

Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.

 

А може виртуалният апаш
съкровища в рими да събира. 
С нови техники ала абордаж
страницата с лекота блокира. 

 

Потънала съм цялата в нега.
Като удавник съм извън борда!
Без приятели, тихата стена, 
марширувам гола, ала горда.

 

Дрогирани сме от чата в нета,
докъде ли всеки ще докрета?


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Таня. Интернет ни погълна реалните човешки взаимоотношения и станахме зависими.
  • Всички сме като дрогирани в нета!
  • Младен, всеки човек има гордост. Дали я показва и граничи с високомерие или е по-плах, но отстоява на принципите си, има я. Не мога да си представя личност без гордост, наистина би бил кораб без мачта. Дали е сатанинско качество.. . лично аз не я приемам като такава.
    В конкретния случай чрез гордостта изказвам несъгласието си с действителността и конкретния случай. Независимо дали сме щастливи или нещастни, пак можем да бъдем горди!
    Благодаря за хубавите думи, Младен!
  • "Потънала съм цялата в нега.
    Като удавник съм извън борда!
    Без приятели, тихата стена,
    марширувам гола, ала горда."

    Колко хубаво си го казала, Кремена. Поздравление!

    Стихът ти е актуален, но може би острието на въздействието му се крие в цитирания куплет.
    Привикнали сме към констатацията, че гордоста е сатанинско качество.
    Но лично аз си мисля, че човек без гордост е като кораб без мачта!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...