6.04.2024 г., 11:27

Заключен профил

429 2 4

Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.

 

А може виртуалният апаш
съкровища в рими да събира. 
С нови техники ала абордаж
страницата с лекота блокира. 

 

Потънала съм цялата в нега.
Като удавник съм извън борда!
Без приятели, тихата стена, 
марширувам гола, ала горда.

 

Дрогирани сме от чата в нета,
докъде ли всеки ще докрета?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Таня. Интернет ни погълна реалните човешки взаимоотношения и станахме зависими.
  • Всички сме като дрогирани в нета!
  • Младен, всеки човек има гордост. Дали я показва и граничи с високомерие или е по-плах, но отстоява на принципите си, има я. Не мога да си представя личност без гордост, наистина би бил кораб без мачта. Дали е сатанинско качество.. . лично аз не я приемам като такава.
    В конкретния случай чрез гордостта изказвам несъгласието си с действителността и конкретния случай. Независимо дали сме щастливи или нещастни, пак можем да бъдем горди!
    Благодаря за хубавите думи, Младен!
  • "Потънала съм цялата в нега.
    Като удавник съм извън борда!
    Без приятели, тихата стена,
    марширувам гола, ала горда."

    Колко хубаво си го казала, Кремена. Поздравление!

    Стихът ти е актуален, но може би острието на въздействието му се крие в цитирания куплет.
    Привикнали сме към констатацията, че гордоста е сатанинско качество.
    Но лично аз си мисля, че човек без гордост е като кораб без мачта!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...