Apr 6, 2024, 11:27 AM

Заключен профил

  Poetry
430 2 4

Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.

 

А може виртуалният апаш
съкровища в рими да събира. 
С нови техники ала абордаж
страницата с лекота блокира. 

 

Потънала съм цялата в нега.
Като удавник съм извън борда!
Без приятели, тихата стена, 
марширувам гола, ала горда.

 

Дрогирани сме от чата в нета,
докъде ли всеки ще докрета?


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Таня. Интернет ни погълна реалните човешки взаимоотношения и станахме зависими.
  • Всички сме като дрогирани в нета!
  • Младен, всеки човек има гордост. Дали я показва и граничи с високомерие или е по-плах, но отстоява на принципите си, има я. Не мога да си представя личност без гордост, наистина би бил кораб без мачта. Дали е сатанинско качество.. . лично аз не я приемам като такава.
    В конкретния случай чрез гордостта изказвам несъгласието си с действителността и конкретния случай. Независимо дали сме щастливи или нещастни, пак можем да бъдем горди!
    Благодаря за хубавите думи, Младен!
  • "Потънала съм цялата в нега.
    Като удавник съм извън борда!
    Без приятели, тихата стена,
    марширувам гола, ала горда."

    Колко хубаво си го казала, Кремена. Поздравление!

    Стихът ти е актуален, но може би острието на въздействието му се крие в цитирания куплет.
    Привикнали сме към констатацията, че гордоста е сатанинско качество.
    Но лично аз си мисля, че човек без гордост е като кораб без мачта!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...