Заключена за нас
Къде изчезват светлините?
Къде е вятърът щастлив?
Къде е слънцето във дните?
Къде е поривът красив?
Светът е скучен, прозаичен
и времето едва върви,
и ти си някъде далечен –
без чувства, обич и мечти.
От болка страда тишината
и дълго, дълго тя мълчи,
погубена е красотата,
от самотата как боли.
През разстояния, пространства,
зад тези сини планини
заключена за нас остава
любов от приказни страни.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены