May 25, 2022, 10:55 AM

Заключена за нас

  Poetry » Love
377 0 0

    

    Заключена за нас

 

Къде изчезват светлините?

Къде е вятърът щастлив?

Къде е слънцето във дните?

Къде е поривът красив?

 

Светът е скучен, прозаичен

и времето едва върви,

и ти си някъде далечен –

без чувства, обич и мечти.

 

От болка страда тишината

и дълго, дълго тя мълчи,

погубена е красотата,

от самотата как боли.

 

През разстояния, пространства,

зад тези сини планини

заключена за нас остава

любов от приказни страни.

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...