18 авг. 2016 г., 17:48

Заключената врата след теб

493 0 2

Заключената врата след теб

 

Ще тръгваш ли вратата затвори

и заключи три пъти за всеки случай,

а после ключа надалече захвърли

и дано само хубави неща ти се случват...

 

Изтрий ми номера, кръстен като бивш,

и всички снимки в телефона ти с мене,

а твоя номер препоръчвам да смениш

или да не вдигаш на непознат търсещ тебе...

 

Диска с нашите песни просто изхвърли,

и премести станцията щом някъде ги пуснат,

по нашите места и кафета не ходи...

Помни, че ти избра да ме напуснеш...

 

Махни всичко, което може да ти напомни мен,

запали го и да знаеш, че го няма

и избягай някъде да не рискуваш някой ден,

на улицата неловко да се срещнем двама...

 

Забрави ми името, адреса и лицето,

заличи ме в съзнанието си все едно не ме е имало,

не слушай и се противопоставяй на сърцето,

заминавай, не ме помни дори и като минало...

 

Избягай, бягай докато напълно ме изтриеш,

но един ден от подтисканото желание у теб,

ще се върнеш тук, заключената врата ще разбиеш,

разбрал, че всичко е безсмислено без мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...