Иринакис (Ирина Колева)
83 4367
12 июл. 2020 г., 15:28

Закономерности 

  Поэзия
937 5 19

Дойде денят на есенното равноденствие

и сетивата ми прогледнаха навътре. 

На оредяващото стадо гладни демони 

огризки от последния си бяс подхвърлих. 

 

Прелистих няколко отминали сезона, 

погалих избледнелите картини, 

отрониха се крехки, жълти спомени 

и в периферията на сърцето ми загниха. 

 

Проклех артритните си мисли и потърсих 

смеха, със който плашех гълъбите вечер*. 

Но той се беше слегнал и заглъхваше 

в ръцете на неканената есен. 

 

"И тя плашеше децата така, както някога смехът ѝ плашеше гълъбите." Сто години самота

© Ирина Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, не е хубаво да се прави така 😉
    Ще те послушам, Венци🙂
  • Прогони ги тези демони, защото изпреварваш сезоните
  • Спонтанности са, Силви, благодаря ти 🌸

    Иво 🙂
  • )))
  • Сетивно и образно, обрисувано по оригинален начин. Хвана ме веднага.
  • Не всичко е изпято, да, Краси. А има и за доизпиване, тъй да се каже 🤩🌞🍸
    Поздрав и от мен!😀
  • Стегни куршумите, излей си огъня върху дъждовен ден,
    а есента е просто закономерно отминаващото лято,
    дай да послушаме шепота на залеза метаморфозен...
    Иринка, макар и всичко да казано, не всичко е изпято. Поздрави!
  • Юри, не. Това беше отдавна. Сега са ми летни😉🌊🍸🐚
    Дени, има нещо вярно. Ген ми е. И едното, и другото. Не им се противя😊
  • И теб ли, Ирка те нападнаха някакви, никакви есенни демони... Харесва ми! 😊👍
  • Айде да не се лъжеме, ще ти покажа техника за борба с мислите за остаряване 🤣🤣
    Ако беше стара, щеше да си мъдра-пък ти имаш още бръмбари в главата, а демоните са се сгъстили, сигурна съм 🤣☀️☀️❤️
  • Един ден, преди две години разбрах, че остарявам. Не, че остарях веднага, де. Даже моментално го отхвърлих, но вече си бях пуснала мухата 🙂
    Руми, Валя, Таня, Стойчо, благодаря ви!🌺
    Дени, демоните са рахат, има още много бяс за тях😉
    Дани, нищо не казвай, чувствай 😘
  • Стигнеш ли това равноденствие - завъртай човешките си цикли на обратно... така, че до бебешки плач да стигнеш - чист и неподправен...
    Ирка, Ирка... толкова си ми любим автор тук, че като видя нещо ново от теб, с нетърпение отварям... Даже понякога не ми стигат думи да коментирам, още мисля на едно твое, какво да кажа... Онова - в другите измерения...
  • Ще ти кажа аз едни демони!
    Винаги различна!
  • Да!
  • Хубав стих!
  • Хубаво е
  • Много ми хареса! Втория стих си го отделих, браво!
  • Заигравки с есента, Жорка 😉
  • Харесах.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??