Дойде денят на есенното равноденствие
и сетивата ми прогледнаха навътре.
На оредяващото стадо гладни демони
огризки от последния си бяс подхвърлих.
Прелистих няколко отминали сезона,
погалих избледнелите картини,
отрониха се крехки, жълти спомени
и в периферията на сърцето ми загниха.
Проклех артритните си мисли и потърсих
смеха, със който плашех гълъбите вечер*.
Но той се беше слегнал и заглъхваше
в ръцете на неканената есен. ...