8 июл. 2009 г., 16:16

Закотвен

1.2K 0 12

Тази котва ръждясала

все към дъното тегли,

а пък старият кораб

още иска

вълните да пори.

Сини лазури го мамят.

Брегове екзотични

в звездни нощи сънува.

Ще му се пак -

за едната чест -

в битки смели да влиза.

 

Здраво обаче закотвен е.

В безопасно пристанище.

Дъното корабно гние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно ми стана...
    твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
    с обич, Ваня.
  • бягай от бреговете и котвите....!!!!

    поздравления за този стих, Ванче...!
  • Не кораба избира своята котва.
    Някъде горе замислят колко да ни тежи...
    В морето си Ванюш!
    С обич!ВРАНАТА
  • Ах, ти, Ваня, Ванечка,ти ли си котвата или тебе закотвиха? А мене ме равен сравниха със равна Добруджа, за жито да ме сеят, а сухи клони да жънат...Ако си спомняш за Ачо (сега Пурко59), здравей. А за стихотворението - поздравления!
  • С Борко!
    Поздрави, Ваня!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...