Закотвен

Поэзия

1.2K 0 12

Тази котва ръждясала

все към дъното тегли,

а пък старият кораб

още иска

вълните да пори.

Сини лазури го мамят.

Брегове екзотични

в звездни нощи сънува.

Ще му се пак -

за едната чест -

в битки смели да влиза.

Здраво обаче закотвен е.

В безопасно пристанище.

Дъното корабно гние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно ми стана...
твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
с обич, Ваня.

2009-07-15T16:31:36+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

бягай от бреговете и котвите....!!!!

поздравления за този стих, Ванче...!

2009-07-13T20:32:21+03:00
враната (Маргарита Василева)

Не кораба избира своята котва.
Някъде горе замислят колко да ни тежи...
В морето си Ванюш!
С обич!ВРАНАТА

2009-07-10T05:56:09+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Ах, ти, Ваня, Ванечка,ти ли си котвата или тебе закотвиха? А мене ме равен сравниха със равна Добруджа, за жито да ме сеят, а сухи клони да жънат...Ако си спомняш за Ачо (сега Пурко59), здравей. А за стихотворението - поздравления!

2009-07-08T21:32:11+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

С Борко!
Поздрави, Ваня!

2009-07-08T20:01:17+03:00