Тази котва ръждясала
все към дъното тегли,
а пък старият кораб
още иска
вълните да пори.
Сини лазури го мамят.
Брегове екзотични
в звездни нощи сънува.
Ще му се пак -
за едната чест -
в битки смели да влиза.
Здраво обаче закотвен е.
В безопасно пристанище.
Дъното корабно гние.
© Иванка Гичева Todos los derechos reservados
твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
с обич, Ваня.