8 jul 2009, 16:16

Закотвен

  Poesía
1.2K 0 12

Тази котва ръждясала

все към дъното тегли,

а пък старият кораб

още иска

вълните да пори.

Сини лазури го мамят.

Брегове екзотични

в звездни нощи сънува.

Ще му се пак -

за едната чест -

в битки смели да влиза.

 

Здраво обаче закотвен е.

В безопасно пристанище.

Дъното корабно гние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно ми стана...
    твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
    с обич, Ваня.
  • бягай от бреговете и котвите....!!!!

    поздравления за този стих, Ванче...!
  • Не кораба избира своята котва.
    Някъде горе замислят колко да ни тежи...
    В морето си Ванюш!
    С обич!ВРАНАТА
  • Ах, ти, Ваня, Ванечка,ти ли си котвата или тебе закотвиха? А мене ме равен сравниха със равна Добруджа, за жито да ме сеят, а сухи клони да жънат...Ако си спомняш за Ачо (сега Пурко59), здравей. А за стихотворението - поздравления!
  • С Борко!
    Поздрави, Ваня!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...