8 jul 2009, 16:16

Закотвен

  Poesía
1.2K 0 12

Тази котва ръждясала

все към дъното тегли,

а пък старият кораб

още иска

вълните да пори.

Сини лазури го мамят.

Брегове екзотични

в звездни нощи сънува.

Ще му се пак -

за едната чест -

в битки смели да влиза.

 

Здраво обаче закотвен е.

В безопасно пристанище.

Дъното корабно гние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно ми стана...
    твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
    с обич, Ваня.
  • бягай от бреговете и котвите....!!!!

    поздравления за този стих, Ванче...!
  • Не кораба избира своята котва.
    Някъде горе замислят колко да ни тежи...
    В морето си Ванюш!
    С обич!ВРАНАТА
  • Ах, ти, Ваня, Ванечка,ти ли си котвата или тебе закотвиха? А мене ме равен сравниха със равна Добруджа, за жито да ме сеят, а сухи клони да жънат...Ако си спомняш за Ачо (сега Пурко59), здравей. А за стихотворението - поздравления!
  • С Борко!
    Поздрави, Ваня!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...