Закотвен

Poetry

1.2K 0 12

Тази котва ръждясала

все към дъното тегли,

а пък старият кораб

още иска

вълните да пори.

Сини лазури го мамят.

Брегове екзотични

в звездни нощи сънува.

Ще му се пак -

за едната чест -

в битки смели да влиза.

Здраво обаче закотвен е.

В безопасно пристанище.

Дъното корабно гние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно ми стана...
твоята поезия...с най-точните думи и невероятно въздействаща.
с обич, Ваня.

2009-07-15T16:31:36+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

бягай от бреговете и котвите....!!!!

поздравления за този стих, Ванче...!

2009-07-13T20:32:21+03:00
враната (Маргарита Василева)

Не кораба избира своята котва.
Някъде горе замислят колко да ни тежи...
В морето си Ванюш!
С обич!ВРАНАТА

2009-07-10T05:56:09+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Ах, ти, Ваня, Ванечка,ти ли си котвата или тебе закотвиха? А мене ме равен сравниха със равна Добруджа, за жито да ме сеят, а сухи клони да жънат...Ако си спомняш за Ачо (сега Пурко59), здравей. А за стихотворението - поздравления!

2009-07-08T21:32:11+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

С Борко!
Поздрави, Ваня!

2009-07-08T20:01:17+03:00