19 февр. 2015 г., 12:47

Закърпено сърце 

  Поэзия » Любовная
674 0 15

                                                      ЗАКЪРПЕНО СЪРЦЕ

 

 

Откакто си замина, през онази вечер,
коминът ми престана да дими
и птиците забравиха да пеят,
а старците захвърлиха лули.

 

Откакто си замина през нощта греховна,

от пепел Феникса не се роди,
остана си в огнището да ми напомня
за стрелбата със отровните стрели.

 

Откакто си замина, все така красива,

Амур захвърли с яд колчана и лъка,
със злоба ритна камъка пред него
и тегли майната на любовта.

 

Откакто си замина със усмивка,

китарата със трясък се строши,
а песента започна да заеква...
Един душата си започна да души!

 

Откакто си замина - черен гарван

на гарвана окото изкълва.
А там една самотна нестинарка
жаравата разравяше с крака.

 

Откакто си замина - все така съм...

Все кърпя себе си - със часове...
Дали, любов, понякога ще плачеш
за мен. Човекът със закърпено сърце!

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??