Закърпено сърце
ЗАКЪРПЕНО СЪРЦЕ
Откакто си замина, през онази вечер,
коминът ми престана да дими
и птиците забравиха да пеят,
а старците захвърлиха лули.
Откакто си замина през нощта греховна,
от пепел Феникса не се роди,
остана си в огнището да ми напомня
за стрелбата със отровните стрели.
Откакто си замина, все така красива,
Амур захвърли с яд колчана и лъка,
със злоба ритна камъка пред него
и тегли майната на любовта.
Откакто си замина със усмивка,
китарата със трясък се строши,
а песента започна да заеква...
Един душата си започна да души!
Откакто си замина - черен гарван
на гарвана окото изкълва.
А там една самотна нестинарка
жаравата разравяше с крака.
Откакто си замина - все така съм...
Все кърпя себе си - със часове...
Дали, любов, понякога ще плачеш
за мен. Човекът със закърпено сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
